29 минути без въздух: Колко дълго може човек да задържи дъха си?
Колко дълго можете да задържите дъха си? 30 секунди? Минута? По-дълго?
Какъвто и да е отговорът ви , има доста огромна възможност да не е толкоз дълго, колкото някои водолази. Независимо дали посредством просвета, еволюция или просто необичайно характерна фикс идея на един човек, има доста хора по света, които са видели класификацията на хората като сухоземни животни и са си помислили „ не “ – и от време на време границите, които могат да доближат, са надали за поверие, написа.
И по този начин: какъв брой дълго може човек да задържи дъха си? Отговорът е... много повече, в сравнение с евентуално си мислите.
Хеньо от Корея: 1-3 минути
Остров Чеджу се намира на към 80 километра южно от Корея и е едно от местата, където обичайните способи на живот са се запазили най-дълго. Там все още може да се откри шаманизъм, а езикът Чеджу, въпреки и считан за сериозно заплашен, към момента се приказва.
А на крайбрежията, Хеньо – безусловно „ морски дами “ – към момента се гмуркат за прехраната си.
„ Жените са отговаряли за гмуркането за морски блага, с цел да обезпечават прехраната на фамилиите си от 17-ти век “, изяснява списание Oceanographic Magazine , „ когато доста от мъжете са били или мобилизирани в армията, или са изгубили живота си в морето, до момента в който са ловили риба. “
„ Освен това, корейският държател по това време е наложил високи налози върху приходите на мъжете, само че е освободил труда на дамите “, прибавя се в него. „ Жените на острова са нямали различен избор, с изключение на да станат главните фигури, изхранващи семействата си. “
Резултатът били генерации водолази, всички дами, които почнали да се образоват за работата на 11-годишна възраст и траяли... е, съвсем вечно, като се има поради, че междинната им възраст сега е 70 години. Жените се гмуркат до 10 часа дневно и прекарват повече от половината от това време под водата, според ново изследване, което е проследило групата и отбелязва, че те прекарват „ по-голяма част от времето в морето дневно от полярните мечки “, както и „ най-вече време, прекарано под вода сред всички измерени хора “.
Докато междинното гмуркане е траяло единствено към 11 секунди, те могат да устоят две или три минути без О2, в случай че е належащо – и повода за това не е единствено подготовка . Проучването идва малко след друго от същите изследователи , които откриха две генетични разновидности, характерни за тази група: едната, която усъвършенства поносимостта на водолазите към мраз, а другата, която понижава диастоличното кръвно налягане.
Това, съчетано с измененията в рефлекса за гмуркане при бозайниците – физиологичните промени, които се задействат, с цел да оказват помощ за запазването на О2, когато се потопите във вода – които съгласно специалистите всеки може да научи, са оставили Хеньо с тела, съвършено проектирани за водния живот.
„ Това е най-близкото до нимфа “ , сподели пред Science News тази седмица Крис Макнайт, биолог, профилиран в морски бозайници, в университета Сейнт Андрюс и един от съавторите на новата публикация. Но може ли това да бъде победено?
Баджауските „ морски номади “ от Югоизточна Азия: до 13 минути
Тръгнете на юг от Корея и в последна сметка ще стигнете до морето Сулу в Югоизточна Азия. Там, в продължение на 1000 или повече години, номадският народ Баджау е трансформирал водата в собствен дом по метод, с който малко на брой могат да се похвалят освен научнофантастичното продължение на Джеймс Камерън.
„ Начинът, по който се гмуркат, е толкоз натурален “, сподели Мелиса Илардо, постепенен генетик, в този момент работеща в Университета на Юта, пред CNN през 2018 година „ Няма нищо по-хубаво от това да ги видиш във водата. “
Фрийдайвърите от Баджау – и това е най-истинският смисъл на думата, защото се гмуркат на стотици метри под вода „ единствено с комплект тежести и чифт дървени очила “, показват Илардо и нейните сътрудници в статия от същата година – могат да прекарат без въздух до 13 минути, постоянно прекарвайки до 60 % от работния си ден във водата.
„ Това в действителност не може да се съпостави с никой различен човек, Най-близкото до това са морските видри “ , сподели Илардо.
И по този начин, каква е тайната на Баджау? С една дума: еволюция. Макар че не са чак толкоз надалеч от останалите, колкото морската видра, те имат доста друга физиология от останалите – най-малко в една съответна област: слезките им са до 50 % по-големи от тези на народа Салуан, етническа група, живееща (на сушата) на близкия остров Сулавеси.
„ Слезката е странна “, сподели Илардо пред CNN. „ Не бях чувал доста за слезката. Знам, че може да се живее и без слезка, тъй че си помислих: „ Какво въобще прави слезката? “
Това е добър въпрос и отговорът се разкрива към края на прекарването със задържане на дъха. Първо, сърцето ви се забавя, с цел да понижи количеството употребен кислород; по-късно кръвоносните съдове в крайниците се затварят, тъй че кръвният поток да може да се поддържа до най-жизненоважните органи. Накрая, далакът се свива, изхвърляйки в тялото финален контейнер от наситени с О2 червени кръвни кафези.
Това не е единствената генетична разлика сред Баджау и Салуан. Илардо и нейният екип откриха гена PDE10A и в първата, само че не и във втората – счита се, че той управлява функционалността на щитовидната жлеза и е обвързван с размера на далака при мишки.
Макар че ролята на културата и голямото количество живот, прекаран във водата, не могат да бъдат надценени, наподобява, че Баджау играят с подредена колода. А повода за това, допуска Илардо, може просто да е оцеляването на най-силните: „ Свободното гмуркане е извънредно рисково “, сподели тя , „ и по тази причина даже висококвалифицираните свободни гмуркачи постоянно умират, тъй като губят схващане при изплуване и се давят. “
„ Ако това се случва в продължение на хиляди години, тогава хората, които оцеляват, са тези, които носят гените, които им дават преимущество. “
Един човек от Хърватия: половин час
Витомир Маричич, фрийдайвър от Хърватия, съумява да надмине всички преимущества на генерационното образование и ДНК разновидностите, като тази година съумява да задържи дъха си за цели 29 минути и 3 секунди . Това е най-дългото непринудено арестувано дишане под вода, записано в историята, според Книгата на върховете на Гинес, като предходният връх е усъвършенстван с съвсем пет минути.
Но по какъв начин един мъж от Европа е съумял да надмине толкоз доста цялата тази обичайната мъдрост и генетични акомодации? Е, той е получил известна помощ. „ Преди опита Витомир е вдишвал чист О2 в продължение на 10 минути “ , отбелязва видео, публикувано на страницата на водолаза в Instagram на 26 юни. „ Това е заредило кръвта му със свръхвисоко налягане, разтваряйки O2 не само в алените кръвни кафези, само че и в плазмата – нещо, което не се случва обикновено. “
Поради това, изяснява видеото, „ той стартира гмуркането с съвсем пет пъти повече О2 от нормално “.
Но единствено поемането на огромна глътка въздух не е задоволително, с цел да оцелее толкоз дълго без дишане. Друго преимущество, което Маричич имаше пред водолазите от Хеньо и Баджау, беше, че той... ами, той не правеше нищо.
„ Става въпрос за това какъв брой малко въздух ви е нужен “, се споделя във видеото. „ Без суматоха. Без мисли. Само тишина. Така издържате 29 минути. “
Да издържи съвсем половин час без дишане, слага Маричич надалеч оттатък това, което множеството хора могат да създадат, и в действителност това е по-дълго, в сравнение с множеството делфини могат да оцелеят, без да се издигат на повърхността за въздух.
И за тези, които се оплакват от добавения кислород и задържането на въздуха при затънал метод на живот – е, не сте сами. Такива помощи са „ нещо като допинг “, сподели пред Wired през 2017 година Алейкс Сегура, предходният рекордьор, който устоя 24 минути без въздух – макар че, несъмнено, е употребявал същите техники за този връх. „ 24-минутно задържане на дъха е забавно достижение от физиологична позиция “, твърди той, даже и да се съгласява, че е малко машинация.
Но бъдете сигурни, че Маричич има впечатляващ потенциал даже без чист О2: той е на седмо място в света по статична апнея, техническият термин за „ задържане на дъха в действителност дълго време “, с рекордно време от 10 минути и 8 секунди (световният връх се държи от французина Стефан Мифсуд, който устоя 11 минути и 35 секунди без дишане през 2009 г.).
Ще остане ли някой от тези върхове непобеден? Вероятно не. Няма визия къде ще бъде горната граница на човешките благоприятни условия – данните и моделирането допускат, че към този момент сме покрай нея, като подобренията идват със секунди, а не с минути, само че върхът на Маричич, по подигравка на ориста, надминава това.
„ Не знам “ каква би била физиологичната граница. Половин час? Мисля, че повече. Винаги си мислим, че сме достигнали границата. Но постоянно бъркаме " , сподели Сегура пред Wired.
Какъвто и да е отговорът ви , има доста огромна възможност да не е толкоз дълго, колкото някои водолази. Независимо дали посредством просвета, еволюция или просто необичайно характерна фикс идея на един човек, има доста хора по света, които са видели класификацията на хората като сухоземни животни и са си помислили „ не “ – и от време на време границите, които могат да доближат, са надали за поверие, написа.
И по този начин: какъв брой дълго може човек да задържи дъха си? Отговорът е... много повече, в сравнение с евентуално си мислите.
Хеньо от Корея: 1-3 минути
Остров Чеджу се намира на към 80 километра южно от Корея и е едно от местата, където обичайните способи на живот са се запазили най-дълго. Там все още може да се откри шаманизъм, а езикът Чеджу, въпреки и считан за сериозно заплашен, към момента се приказва.
А на крайбрежията, Хеньо – безусловно „ морски дами “ – към момента се гмуркат за прехраната си.
„ Жените са отговаряли за гмуркането за морски блага, с цел да обезпечават прехраната на фамилиите си от 17-ти век “, изяснява списание Oceanographic Magazine , „ когато доста от мъжете са били или мобилизирани в армията, или са изгубили живота си в морето, до момента в който са ловили риба. “
„ Освен това, корейският държател по това време е наложил високи налози върху приходите на мъжете, само че е освободил труда на дамите “, прибавя се в него. „ Жените на острова са нямали различен избор, с изключение на да станат главните фигури, изхранващи семействата си. “
Резултатът били генерации водолази, всички дами, които почнали да се образоват за работата на 11-годишна възраст и траяли... е, съвсем вечно, като се има поради, че междинната им възраст сега е 70 години. Жените се гмуркат до 10 часа дневно и прекарват повече от половината от това време под водата, според ново изследване, което е проследило групата и отбелязва, че те прекарват „ по-голяма част от времето в морето дневно от полярните мечки “, както и „ най-вече време, прекарано под вода сред всички измерени хора “.
Докато междинното гмуркане е траяло единствено към 11 секунди, те могат да устоят две или три минути без О2, в случай че е належащо – и повода за това не е единствено подготовка . Проучването идва малко след друго от същите изследователи , които откриха две генетични разновидности, характерни за тази група: едната, която усъвършенства поносимостта на водолазите към мраз, а другата, която понижава диастоличното кръвно налягане.
Това, съчетано с измененията в рефлекса за гмуркане при бозайниците – физиологичните промени, които се задействат, с цел да оказват помощ за запазването на О2, когато се потопите във вода – които съгласно специалистите всеки може да научи, са оставили Хеньо с тела, съвършено проектирани за водния живот.
„ Това е най-близкото до нимфа “ , сподели пред Science News тази седмица Крис Макнайт, биолог, профилиран в морски бозайници, в университета Сейнт Андрюс и един от съавторите на новата публикация. Но може ли това да бъде победено?
Баджауските „ морски номади “ от Югоизточна Азия: до 13 минути
Тръгнете на юг от Корея и в последна сметка ще стигнете до морето Сулу в Югоизточна Азия. Там, в продължение на 1000 или повече години, номадският народ Баджау е трансформирал водата в собствен дом по метод, с който малко на брой могат да се похвалят освен научнофантастичното продължение на Джеймс Камерън.
„ Начинът, по който се гмуркат, е толкоз натурален “, сподели Мелиса Илардо, постепенен генетик, в този момент работеща в Университета на Юта, пред CNN през 2018 година „ Няма нищо по-хубаво от това да ги видиш във водата. “
Фрийдайвърите от Баджау – и това е най-истинският смисъл на думата, защото се гмуркат на стотици метри под вода „ единствено с комплект тежести и чифт дървени очила “, показват Илардо и нейните сътрудници в статия от същата година – могат да прекарат без въздух до 13 минути, постоянно прекарвайки до 60 % от работния си ден във водата.
„ Това в действителност не може да се съпостави с никой различен човек, Най-близкото до това са морските видри “ , сподели Илардо.
И по този начин, каква е тайната на Баджау? С една дума: еволюция. Макар че не са чак толкоз надалеч от останалите, колкото морската видра, те имат доста друга физиология от останалите – най-малко в една съответна област: слезките им са до 50 % по-големи от тези на народа Салуан, етническа група, живееща (на сушата) на близкия остров Сулавеси.
„ Слезката е странна “, сподели Илардо пред CNN. „ Не бях чувал доста за слезката. Знам, че може да се живее и без слезка, тъй че си помислих: „ Какво въобще прави слезката? “
Това е добър въпрос и отговорът се разкрива към края на прекарването със задържане на дъха. Първо, сърцето ви се забавя, с цел да понижи количеството употребен кислород; по-късно кръвоносните съдове в крайниците се затварят, тъй че кръвният поток да може да се поддържа до най-жизненоважните органи. Накрая, далакът се свива, изхвърляйки в тялото финален контейнер от наситени с О2 червени кръвни кафези.
Това не е единствената генетична разлика сред Баджау и Салуан. Илардо и нейният екип откриха гена PDE10A и в първата, само че не и във втората – счита се, че той управлява функционалността на щитовидната жлеза и е обвързван с размера на далака при мишки.
Макар че ролята на културата и голямото количество живот, прекаран във водата, не могат да бъдат надценени, наподобява, че Баджау играят с подредена колода. А повода за това, допуска Илардо, може просто да е оцеляването на най-силните: „ Свободното гмуркане е извънредно рисково “, сподели тя , „ и по тази причина даже висококвалифицираните свободни гмуркачи постоянно умират, тъй като губят схващане при изплуване и се давят. “
„ Ако това се случва в продължение на хиляди години, тогава хората, които оцеляват, са тези, които носят гените, които им дават преимущество. “
Един човек от Хърватия: половин час
Витомир Маричич, фрийдайвър от Хърватия, съумява да надмине всички преимущества на генерационното образование и ДНК разновидностите, като тази година съумява да задържи дъха си за цели 29 минути и 3 секунди . Това е най-дългото непринудено арестувано дишане под вода, записано в историята, според Книгата на върховете на Гинес, като предходният връх е усъвършенстван с съвсем пет минути.
Но по какъв начин един мъж от Европа е съумял да надмине толкоз доста цялата тази обичайната мъдрост и генетични акомодации? Е, той е получил известна помощ. „ Преди опита Витомир е вдишвал чист О2 в продължение на 10 минути “ , отбелязва видео, публикувано на страницата на водолаза в Instagram на 26 юни. „ Това е заредило кръвта му със свръхвисоко налягане, разтваряйки O2 не само в алените кръвни кафези, само че и в плазмата – нещо, което не се случва обикновено. “
Поради това, изяснява видеото, „ той стартира гмуркането с съвсем пет пъти повече О2 от нормално “.
Но единствено поемането на огромна глътка въздух не е задоволително, с цел да оцелее толкоз дълго без дишане. Друго преимущество, което Маричич имаше пред водолазите от Хеньо и Баджау, беше, че той... ами, той не правеше нищо.
„ Става въпрос за това какъв брой малко въздух ви е нужен “, се споделя във видеото. „ Без суматоха. Без мисли. Само тишина. Така издържате 29 минути. “
Да издържи съвсем половин час без дишане, слага Маричич надалеч оттатък това, което множеството хора могат да създадат, и в действителност това е по-дълго, в сравнение с множеството делфини могат да оцелеят, без да се издигат на повърхността за въздух.
И за тези, които се оплакват от добавения кислород и задържането на въздуха при затънал метод на живот – е, не сте сами. Такива помощи са „ нещо като допинг “, сподели пред Wired през 2017 година Алейкс Сегура, предходният рекордьор, който устоя 24 минути без въздух – макар че, несъмнено, е употребявал същите техники за този връх. „ 24-минутно задържане на дъха е забавно достижение от физиологична позиция “, твърди той, даже и да се съгласява, че е малко машинация.
Но бъдете сигурни, че Маричич има впечатляващ потенциал даже без чист О2: той е на седмо място в света по статична апнея, техническият термин за „ задържане на дъха в действителност дълго време “, с рекордно време от 10 минути и 8 секунди (световният връх се държи от французина Стефан Мифсуд, който устоя 11 минути и 35 секунди без дишане през 2009 г.).
Ще остане ли някой от тези върхове непобеден? Вероятно не. Няма визия къде ще бъде горната граница на човешките благоприятни условия – данните и моделирането допускат, че към този момент сме покрай нея, като подобренията идват със секунди, а не с минути, само че върхът на Маричич, по подигравка на ориста, надминава това.
„ Не знам “ каква би била физиологичната граница. Половин час? Мисля, че повече. Винаги си мислим, че сме достигнали границата. Но постоянно бъркаме " , сподели Сегура пред Wired.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ